Велинград 
 
           Хотели и заведения
           Резервации
    
      
                                               
ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД
Общината се намира в най-хубавата част на Западните Родопи - Чепинската котловина, при надморска височина от 700 до 1 800 м. Нейната територия е 818 000 дка. Тя включва един град и 18 кметства с 35 населени места. Населението е 44 250 жители, от които в общинския център Велинград живеят 26 500, а в селата - 17 750. Градът е разположен в живописна долина на река Чепинска на височина 750 м и отстои на 81 км от Пловдив и на 196 км от Смолян.

   ПРИРОДА
      Красивата природа се допълва от мекия и приятен климат. Средната годишна температура е 9 С. Зимата е мека, лятото - прохладно, а есента е по-топла от пролетта. Общината е с най-продължителното слънчево греене през годината. Тя е изключително богата на минерални извори, подходящи за лечение на различни заболявания - на опорно-двигателния апарат, на нервната система, гинекологични, белодробни и много други. По изобилие и разнообразие на минералните си води Велинград се нарежда на първо място в България. Общият дебит на 80-те минерални извора е 170 л/сек. Градът разполага с над 10 минерални открити и закрити басейна с градски плажове, 20 хотела, 43 почивни домове и санаториуми и 6 минерални бани. Истинско чудо на природата е най-големият карстов извор в България - "Клептуза", от който всяка секунда на повърхността бликат 570 л. леденостудена вода. Тези природни дадености са предпоставка Велинград да стане един от най-големите балнеоложки курорти у нас с годишен капацитет над 300 000 почиващи и туристи. Градът има потенциал за развитие и на зимния ски туризъм.
        Изключително живописни са околностите на Велинград - богати иглолистни и широколистни гори, красиви поляни и кристално чисти реки. Известни със своята прелест са местностите Юндола, Белмекен, Куртово, Кладова, Черновръх и много други. Примамливо място за спортисти и риболовци са язовирите "Батак", "Доспат" и "Белмекен".

   ХИДРОГЕОЛОЖКА ХАРАКТЕРИСТИКА
      Велинградския водоносен басейн е от силен тип. Той е един от най-добре проучените в областта и страната. Общият дебит на минералните извори е 130-140л/сек.
      Разломно-дренажната зона на басейна се проследява до западния бряг на Чепинската котловина, долината на река Чепинска и северния ръб на Родопския масив. В границите на тази зона се обособяват 6 термоминерални находища-Чепино, Лъжене-1, Лъжене-2, Каменица, Драгиново и Варварски бани. Водите на първите две находища са по-нови. Басейнът е с класически и уникален характер. Класически поради това, че в него се проявява почти цялата естествена хидро-гео-химична гама на силитните акрототермии и уникален поради огромните си ресурси и необикновеното им съсредоточаване в една малка територия. Половината от водите се групират в Чепинското находище, като те имат сравнително ниска радиоактивност.
      Минералните води на Велинград по количество и състав съчетават едновременно лечебните възможности на водите от Хисаря, Баня и Наречен. Сходни са и минералните води със Красново, Костенец, Добринище, Елешница, Белчински бани и др. Това е една от основните предпоставки Велинград да се развива като първостепенен национален и международен балнеологичен курорт.

   ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
      Велинград е съставен от три селища след сливането им през 1948 г.: Каменица, Лъджене и Чепино. За най-старо от тях се смята с. Каменица, чиято стара църква датира от 1816г., а най-новото е с. Лъджене. Градът е разположен в западната част на Чепинската котловина при надморска височина 800м.
      Западните Родопи и Чепинската котловина се обитават още от праисторическо време. Откритите предмети край крепостта Цепина са от каменната, бронзовата и желязната епоха. Преди 4000 години в долините на Родопите живеели тракийските племена беси и сатри. Столицата на бесите е била някъде около Пазарджик. През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните.
      През този период животът в Чепинския край изглежда е бил твърде интензивен. В кв. Каменица е разкрит римски каптаж на стара баня и намерени римски монети. Открит е водопровод, отвеждащ водата от м. Кутел към м. Костандица. В кв. Чепино са намерени следи край баните. В кв. Лъджене, вляво от шосето за Юндола са намерени основи на голяма обществена сграда.
      Не може да се каже точно кога Чепинският край влиза в пределите на българската държава. Намерено е интересно указание от Ст. Захариев в което той споменава един документ, открит в развалините на манастира "Св. Спас", който се намира край с. Белово. На него било отбелязано, че манастирът бил строен през 1040 г. от княз Георги, брат на българският цар Петър II Делян. Българските царе и князе идвали тук, за да се поклонят на чудотворната икона, след което отивали "да се къпят на Цепинските бани".

       Смята се ,че падането на крепостта Цепина и на целият Чепински край под турска власт е станало през 1371 - 1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Стремежът за асимилация на българското население особено се засилил през ХVI в. Населението на Чепинския край не прекланяло глава и упорито се съпротивлявало на турските завоеватели. По времето на Мохамед IV (1656-1661 г.) част от населението е било принудено да приеме мохамеданството. Друга част обаче твърдо устоявала на натиска и се оттеглила в планината, в близост до село Каменица. С терор и оръжие турската власт се наложила и променила вярата на голяма част от населението на Чепинското корито, но народността и езикът се запазили. Чепинци продължили да говорят звучния български език, да пеят мелодичните си песни, да тачат обичаите си. Българомохамеданите са запазили много от традициите на християнския култ.
        Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1818 г. каменчани изградили новата църква "Св. Тройца". Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Църквата взела активно участие в създаването на първото килийно училище, което се открива през 1846 г. Първият учител бил Илия Ждраков.
         Село Чепино е разположено най-южно в котловината, в близост до прочутата средновековна крепост Сераика (Цепена), откъдето произлиза и името му. Крепостта се споменава от византийските писатели още през XIII - XIVв. Тя е останала в български ръце до 1657г., когато е била разрушена от турците.
         Село Лъджене е било някогашен феодален чифлик, около който, поради наличието на минералните извори и баните, се е създало селище. Името Лъджа - баня произхожда от там.
         Село Каменица е изградено след потурчването. То е било унищожено от турски зулуми и е подновено през 1869г.


         ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ

  • Историческите паметници в квартал Чепино са:
    • Манастирът "Св. Спас"
    • Църквата "Св. Неделя"
    • "Градището" - средновековна крепост
  • Историческите паметници в квартал Лъджене са:
    • Манастирът "Св. Георги"
    • Вельова баня, построена през 1640 г.
    • Никульова черква
    • Параклис "Св. Георги"
  • Историческите паметници в квартал Каменица са:
    • Градот - средновековна крепост
    • Тъпанара - средновековна крепост

   ФОЛКЛОР
       В община Велинград функционират множество фолклорни ансамбли, които поддържат традициите в тази област. Във всички любителски колективи участват около 750 любители на певческото, музикално и танцово изкуство с над 20 художествени ръководители. Читалищните настоятелства полагат огромни усилия за запазването нивото на художествената самодейност.


НАЧАЛО   E-mail