Забележителности
 
     
      
                                               

    Територията на Чепино е богата на Паметници на културата. Общият брой на декларираните и регистрирани към 2001 е 128. В списъка на археологическите паметници са средновековна църква в Гергьовица, римско селище в Ремово, средновековна църква в Чорквището, римско селище в Биволично дере, Никулъова църква, римско селище в Печковец, ранновизантийска църква в Джебов възел, средновековна църква „Свети Спас" (под в. Острец), Илийна църква на Елин връх, антична крепост Калето, средновековна крепост до пещера Лепеница, средновековна крепост Градот, северозападно от Каменица, Гюргева църква от Средновековието на в. Острец, средновековна крепост в Градището, ранновизантийска базилика Николица и др. От 2001 всички археол. обекти са обявени за П. к. Арх. паметници са: Радонова баня (строена 1750), Кремъчна баня (строена 1751), черква „Света Троица” (строена 1816), Карбонатна баня (строена I пол. на 19 в.); Кадреевата къща, Треневата къща, Бозевата къща, Делиевата къща в Каменица, и др. строени през II пол. на 19 в; черква „Се. Неделя” (1861), „часовникова кула” край Р-во (1872), черква „Свети Георги” (1898), черква „Света Богородица” (1990);, Кантарджиевата къща, Пандевата къща в Лъжене, къща музей „Вела Пеева” (дн. I Истор. музей В-д). Сярна баня, строени през първите I десетилетия на 20 в; ч-ще „Отец Паисий” (1930), ч-ще I „Будилник” (1931),

КРЕПОСТТА ЦЕПИНА - Намира се на 6 км. от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина. Построена е на висок и скалист връх на надморска височина 1136м. Крепостта е археологически паметник на културата от национално значение.През средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на 9 век. През 11 век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян / 1197-1207/ Цепина отново е в пределите на Българската държава. През 12 - 13 век голям средновековен град- крепост. Престолнина на деспот Алекси Слав - сестрин син на цар Калоян. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1-5 дка. В укрепената територия са проучени три църкви , четири прецизно изградени водохранилища. От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. Основите на крепостните стени- вътрешни и външни, както и основите на църквите и четирите водохранилища са реставрирани и консервирани и привличат множество туристи. В подножието на крепостта има уредена експозиция с материали от археологическите разкопки и проучвания. Съществува и добре поддържана туристическа хижа.

КЛЕПТУЗА - Велинград се гордее с един природен феномен – Клептуза, най-големият карстов извор в България. Всяка секунда на повърхността му бликат 570 л. ледено студена вода, която образува две езера, вливащи се в Чепинска река. Водите на извора се подхранват от валежи и от реките в карстовия район – Чукура, Хремщица, Сивата вода и др. Водата е бистра, студена и само при много големи валежи се размътва леко, сравнително твърда, с ниска температура ок. 8 – 9 градуса. По състав е хидрокарбонатна, калциева, с малка минерализация. Защитена местност с най-представителните гори от черен бор в България на възраст 100-150 години и един от най-популярните природни феномени – Общата площ е 412 ха. Една част от водата му се използва за водоснабдяване на града, а друга за да пълни двете красиви изкуствени езера, любимо място за отдих и развлечение. Тук растат над 50 дървесни и храстови видове, редки за района.

ПЕЩЕРАТА ЛЕПЕНИЦА - Пещерата ЛЕПЕНИЦА е една от 17-те пещерни обекти в България. Намира се на левия бряг на р. Лепеница на 13 км. югозападно от гр. Велинград. Входът и е висок само един метър, профилът е силно наклонен. Лепеница е дълга 1 525 м. и е на три етажа. Долният е с дължина 273 м. и през него тече подземна река. Скоростта на водата е 1 600 м в час. На втория етаж има четири езера в дъждовно време, а при сухо остават две. Третият етаж е сух. На около 500 м. навътре Лепеница е девствена. До там много от скалните образования са изпочупени, стените са опушени. Поради трудната проходимост по- нататък / с тесния отвор и езерата / Лепеница се е самозащитила. В Лепеница се намират накипни кори и синтрови навлеци по течението, на места пълни с бисери. Има т.нар. пещерни бисери, едно от редките богатства на подземния свят. А пещерните кратери се срещат единствено тук в България и в още една пещера във Франция. Отделни детайли са уникално главно, че не се срещат в други наши пещери – порцелановите бисери, хеликтити, висулки с чешмички, сталактити под ъгъл. Пещерата почти няма разклонения и затова пред погледа на посетителя като на филмова лента се редят великолепни цветни образувания, преплетени в невъобразимо разнообразие. Човешкият речник е беден, за да се измислят имена на чудните купчини от образования, които се оглеждат във водата.” От пещерата са проучени и картирани 1356 м. В нея обитават 20 вида пещерни животни, сред тях — осем вида прилепи. Според Петър Берон в Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат никъде другаде по света.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - е създаден през 1951 год. от обединяване усилията на музейни сбирки на учители ентусиасти и любители на старинни и музейни ценности, до 1991 год. е мемориален - къща-музей “Вела Пеева”, от 1991 г. е исторически музей с отдели: археология, етнография, история на България 15 – 19 век, нова и най – нова история, художествен фонд. Повече от 30 години е вкл. в 100 национални обекта. Има 2 изложби – Вела Пеева – посветена на патрона града и “Планината – гостоприемен дом” представя спецификата в стария бит на Чепино. Намира се в кв. Каменица Ул. „Владо Черноземски” Работно време: от 9.00 – до 17.00 часа без прекъсване Почивен ден – неделя Заявки за посещения на групи в почивния ден на тел. 5 25 91

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ Намира се в кв. Лъджене, зад Централна поща Работно време: от 9.00 – до 17.00 часа Почивен ден – събота и неделя

ЧЕРКВА „СВЕТА БОГОРОДИЦА” – намира се в кв. Лъджене, гр. Велинград. Заселниците християни в Лъджене, повече от съседното Каменица, ходили там на черква. По тяхно искане, Лъджене било включено в каменската енория със свещеник мастития Илия Попатанасов – поп Топорчо. Черковната сграда била покрита в края на август 1896 г. Иконостасът бил направен от майстора – резбар Йосиф и калфата му Марангозов от Пловдив. Иконите били нарисувани от зографа Манол Моралиев от Банско.

ЧЕРКВА „СВЕТИ ГЕОРГИ” – кв. Чепино, гр. Велинград. Строежа на черквата, започнал през 1894 г. и завършил през 1898 г., но черквата била само покрита и измазана. Без камбанария. От 1933 година, черквата се зографисфа в продължение на на 9 години от Христо Попов, преселник от Македония в София и от Петър Джамджиев от Пловдив, в по –голямата си част със средства от дарения. Правят се резбовани иконостаси от резбаря Иван Косев от с. Ганчевци. Черковната сграда се облицова с мраморни плочи. Така, черквата придобила облик на уреден божи храм, какъвто заслужавапреобладаващото християнско население на Чепино.

ЧЕРКВА „СВЕТА ТРОИЦА” – кв. Каменица, гр. Велинград. Това е най – старата черква, построена е през 1816 г. При масовото принудително помохамеданчване през ІІ пол. На 17 век, доста хора избягали и се скрили в горите за ад запазят християнската си вяра.При последвалата амнистия, повечето от тях се заселили в Каменица. Богослуженията били необходимост за тези християни. През 1816 г. черквата била съградена на високо и видно място. Една ислямска догма била спазена – черквата била без камбанария. Камбанария била построена чак след Освобождението /1878/. На черквата било дадено името „Света Троица”, означено на малка мраморна плоча над страничния южен вход. На същата плоча е означена годината на построяването и /1816/.

ПАРАКЛИС „СВЕТИ ГЕОРГИ” - намира се на хълма, южно от кв. Каменица. На това място някога е имало манастир, разрушен при помохамеданчването. Наименованието му „Свети Георги” , останало такова на хълма „Гергьовица”, преиначено /на каменски диалект/ „Гергевана”. Времето заличило всякаква следа от съществуването на този манастир. Чак през 1927 г. започнали разкопки. Разкрити са основите на някогашния манастир, намерени са църковни утвари, скелети на погребани духовници край олтара и съд с венециански сребърни монети. Ежегодно на Гергьовден , край параклиса ставало събор с църковна служба, курбан, песни и хора.

Местността СВЕТИ СПАС, близо до минералните извори в Чепино, е посещавана от незапомнени времена от хора, свързващи лечебните й свойства със светията на здравето. Посещава се на Спасов ден от вярващи с надежда за изцеление.

НАЧАЛО   E-mail